Супермаркет "ЕВРОПА"

Обичайно всички нормални търговци във всички нормални страни, продават по-голямата разфасовка от един продукт по-евтино, отколкото по-малките разфасовки на същия продукт. Разбира се това очевидно не е така в Супермаркет "ЕВРОПА" в Бургас на общинския пазар.

Не зная къде е проблема, но е очевидно, че в случая 2 кг прах за пране се продават за 5.49 лв/бр, а опаковката от 4 кг за 14.39 лв/кг ...

"THE CHAIR PROJECT" Част 1

ПОДЗАГЛАВИЕ 1: Неволите на глупака или вивисекцията на едно кресло

ПОДЗАГЛАВИЕ 2: Истинската история на меката мебел в България

И така историята на кратко ... най-любимото ми кресло след десетилетни близки срещи от 5ти вид с почитаемите ми задни части сдаде багажа почти окончателно и запротестира сериозно над тези издевателства над несъществуващата му, но за сметка на това крехка личност. Резултат - пружинките му се разбрицаха и започнаха осезаемо да си връщат на задника ми, дървената рамка започна да се врязва в краката ми, а откъм земята се крепеше на една напречна разпънка държаща краката в право състояние.

Реченото сторено. След кратък размисъл за възможностите които се разкриват пред мен, най-накрая да се заема със нещо смислено, решението бе взето и бе положен темела на THE CHAIR PROJECT. До къде ще го докараме е друг въпрос.

Дата 18.12.2009г

Изпозлвано време от 1700 до 2015 ч.

Използвани инструменти на този етап:
- "кози крак" за вадене на пирони - моя е с размера на отверка
- клещи
- чук
- отверка
- тиксо хартиено
- такер китайски "ориент" - все още не влязъл в употреба но купен
- прахосмукачка (много важен елемент)
- 2 бр ръце

Бюджет до тук:
- такер "Ориент" - китайски, но нейм: цена -  1бр. х 7,95 лв = 7,95 лв.
- скоби за такер - 1000 бр 10 мм и 1000 бр 8 мм, но нейм. - 2 бр х 1 лв. = 2 лв.
ОБЩО: 9,95 лв.
ВРЕМЕ: 3ч. 15 мин.

И така, ето го и обекта на цялото занимание - кресло българско по произход, произведено и закупено някъде през далечната 1966 или 1967 година. Тоест с 3 или 4 години по-възрастно от моя милост.

ВЕЧЕ НЕ ГИ ПРАВЯТ ТАКА!

Креслото с вече изтръгнати крака и облегалки върху кухненската маса

В детайли - връзката между седалка и облегалка - видимо плата влиза навътре. А отстрани връзката е зашита както предположих веднага на ръка.

Въобще по времето на развиващия се социализъм работна ръка е имало дори повече отколкото сега, безработица пък е нямало, но за сметка на това някой е градял социализЪма с игла в ръка. Слава на труда на незнайните. Въобще в ТОВА кресло, тапицерията е изпълнена с много шиене на ръка, което тепърва ще мисля как да избегна при подновяването.

А това е креслото по коремче с вирнато ... айде - дъно. Дупката е

Ясно видими са пироните, с които е заковано дъното - някога бял евтин плат тип американ или нещо подобно. (Дупките са от предния крак)
Ето го и дъното вече частично отковано и повдигнато. И представете си каква беше моята изненада при вида на всичката тази ... СЛАМА. Знаех че има нещо разкъсано и не както трябва вътре в седалката, но все пак от гледна точка на 2010 г (о боже, вече сме в бъдещето) очаквах вътре да се натъкна евентуално на спретнати, но разградени от времето дунапренчета. А то ... слама. На този етап реших, че са използвали някакъв вид нетъкан текстил подобен на сегашните вложки от кокосови влакна.

Дъното изцяло повдигнато. Между пружините е пълно с развлачена слама. Тук вече прахосмука вече влезе яко в употреба. Комбинацията от слама и 50 годишен прахоляк се оказа невероятна.

Отблизо задния ръб на креслото. Оформя се от картон.

Общ план

И пружините от близо. Вижда се как са зашити за коланите.

Странична снимка. Отдолу се вижда как е приковано зеблото оформящо седалката. Все още не знаех какво ме очкава там.

Отново странично. В случая съм снимал пироните които са обтягали колана. Хеви метъл му е майката.

А това са пружините - завързани с канап откъм страната на седалката.

Повдигаме тапицерията на седалката. Под плата се натъкваме на около 1 см вата и ... да слама.

Седалката повдигната изцяло и поизчистена от сламата.

Наковаването на подложката на седалката. Отдолу пружините вече са хвърчащи :)

Насочваме се към облегалката. Вижда се картона, който я оформя. Дамаската е била шита на ръка към страниците.

Шева разбира се е доста на рядко. Явно хората са гонили петилетния план, но пък очевидно не е и било нужно по-сериозно нашиване.

Махнахме дамаската от гърба. Остана само мукавата.

А това е облегалката след премахване на картона. Изпълнена е отново с колани и къси пружини.

Ъгъла седалка - облегалка. Дамската на седалката е кована под тази на облегалката, т.е. първо трябва да се работи по нея.

След като дамаската на облегалката е била опъната, връзката в ъгъла е била нашита на ръка.

Червената дамаска в случая е тази на седалката. Опъната е назад във вътрешността на стола. Преди поставянето на коланите държащи пружините в облегалката.

Дамаската е откована. Виждаме как под нея се показва ватата и сламата, които са играли ролята на ... дунапренче за седалката.

Дамаските вече са свалени и сме разголили прашната истина.

Повдигнахме ватата и сламената подложка на облегалката. В днешни материали вероятно вълнената вата би трябвало да се подмени със силиконова вата, а сламата с лист от примерно 1 см дебел дунапрен.

Започваме да повдигаме дебелия пласт - който играе ролята на "подложка" оформяща стола - в случая седалката му.

След като го повдигаме, установяваме че въпросното "дюшече" покрито със зебло всъщност е пълно с ... сламааа. Ръбовете на дюшечето, които оформят и ръбовете на самия стол са доста твърди. и оформени добре. Получава се нещо като рамка вътрешността на която е запълнена с въпросната слама, а страните са около 5 см широки и оформят височината на "дюшека" от около 5 см. Тепърва ще мисля с какво точно ще се замени това, за да се създадат бордове на стола. Вероятно с вложка от кокосови влакна или нещо подобно. В едно клипче в ЮТюб това го постигаха с дунапрен с висока плътност.

Под подложката чувалчето е скъсана. Това обяснява онази слама между пружините на седалката от началото.

Доколкото въобще се вижда, това е вътрешната страна на облегалката където е опъната дамаската.

Пружините на седалката. Вързани с канап. И разбира се скъсани връзки, които вероятно са създали и целия проблем.

Това е крайния резултат от вивисекцията :) След кратък размисъл реших че "сламеното дюшече" на облегалката е в достатъчно добро състояние и мога да си облекча живота, като не го закачам

Сега големия въпрос разбира се е дали от тези останки отново ще се получи удобното фотьойлче което беше преди това.

Забравих да споделя най-веселата част на цялото мероприятие - никога не съм се занимавал с тапициране, претапициране, мека мебел и други подобни. Така че това с което се захващам е все едно да скоча в най-дълбоката част на вирчето, без да поглеждам бързеите дето започват 20 метра по-надолу по реката :)