Комунизъм и хомосексуализъм в България (1944–1989 г.)

Комунизъм и хомосексуализъм в България (1944–1989 г.)

"Горните страници представляват скромен опит да се представи малка част от „обърнатата табела" на българското всекидневие в годините след Втората световна война. Те нямат претенциите да изчерпят проблема, а само да го дефинират. "

Ами понякога, макар и случайно човек попада на четива, за които после се чуди, дали да приеме като сериозни или като шега и дали си е загубил времето, или времето е загубило него :)

Така или иначе приятно четене.

Не е зле да внимавате какво си пожелавате!

Очевидно по някакъв специален езотеричен начин в астралните сфери на сайта STORE.BG отглеждането на охлюви е субетерно свързано с пуйките, картофите и ОТЛЕЖДАНЕ И ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕЦА ... така че внимавайте какво си пожелавате ... не че имам нещо против децата, но все пак ако сте решили да отглеждате охлюви това може и да ви изненада ...

Да ви пикая на компютъра

Имат ли нужда търсещите работа от диагностика?

След задълбочено проучване на трудовия пазар съвсем откровено мога да заявя, "ДА СЪВСЕМ ОПРЕДЕЛЕНО, ЗА ДА ЗАПОЧНЕШ РАБОТА ПРИ НЯКОИ РАБОТОДАТЕЛИ, ИМАШ НУЖДА ОТ СРЕЩА СЪС СЕРИОЗЕН И ОПИТЕН ДИАГНОСТИК ПСИХИАТЪР"


Поредното безумие:


Фирма АВТОКОНСУЛТ ООД търси:


КАРИЕРЕН КОНСУЛТАНТ


Изисквания

Висше образование - Специалност - Управление на Човешките ресурси, Организационна психология
Опит - минимум 2 год. в обучението и диагностиката на кандидати за работа

Отговорности и условия на труд Диагностициране на цяластното кариерно развитие на кандидата за работа.


Не зная за вас, но аз не се чувствам като обект подлежащ на диагностика от автоконсултанти. Ако реша, че имам нужда - ще си потърся психиатър. Честна комсомолска!

Един ден в екоселище "Васил Левски" - Жив Дом

Един ден в екоселище "Васил Левски" - Жив Дом

Къщичка от кирпич, широко сърце и добри приятели.

Дай боже всекиму.

Анализи | Записки на начинаещия патриот - Dnevnik.bg

Анализи | Записки на начинаещия патриот - Dnevnik.bg

От: Любослава Русева / вестник Дневник


Предполагам че няма да е правилно да публикувам тук цялата статия без официалното разрешение на носителите на авторски права. Затова ще поставя само края, а който желае да стигне до него, да посети линка/източника. Повярвайте ми заслужава си! Не че е нещо, което не знаем и сами. Не че не познаваме, особеностите на българския национален характер. Не че чалгата не е дилбоко вкоренена в душевността на всеки от нас. Просто е добре, по-често да си го напомняме, и може би ще станем мъничко по-добри.

Установих, че наистина обичам България, едва когато прелистих и спомените на поета Кирил Христов. Установих го по това, че плачех, докато четях: 

"Но ето на няколко крачки и гроба на Алека. Върху кривнал кръст едва се четат няколко букви от тъй скъпо име. Чувство на тежка обида изпълни душата ми. Гробът на най-обичния от интелигенцията български писател, автора на най-популярната българска книга, е на изгубване. Хлътнал, буренясал, някакви нечисти книги, хвърлени там от случаен минувач… 

Няма приличие нито в живота на тоз народ, нито на гробищата му, дето покрай сградените с крадени пари скъпи паметници на жалки политически еднокрили мухи се заличават гробовете на ония великани, които са единствено оправдание за съществуването на това полудиво племе.

Спи, спи, скъпи покойнико, ти, който разсмя България така, както никой не бе я разсмивал, откак съществува на света български народ! Ти заслужаваш поезията на тоя хлътнал, запустен, забравен гроб. Един банален паметник, додето бай Ганю и неговите деца, и неговите внуци са властни в България, би бил може би по-голямо кощунство."