От: Любослава Русева / вестник Дневник
Предполагам че няма да е правилно да публикувам тук цялата статия без официалното разрешение на носителите на авторски права. Затова ще поставя само края, а който желае да стигне до него, да посети линка/източника. Повярвайте ми заслужава си! Не че е нещо, което не знаем и сами. Не че не познаваме, особеностите на българския национален характер. Не че чалгата не е дилбоко вкоренена в душевността на всеки от нас. Просто е добре, по-често да си го напомняме, и може би ще станем мъничко по-добри.
Установих, че наистина обичам България, едва когато прелистих и спомените на поета Кирил Христов. Установих го по това, че плачех, докато четях:
"Но ето на няколко крачки и гроба на Алека. Върху кривнал кръст едва се четат няколко букви от тъй скъпо име. Чувство на тежка обида изпълни душата ми. Гробът на най-обичния от интелигенцията български писател, автора на най-популярната българска книга, е на изгубване. Хлътнал, буренясал, някакви нечисти книги, хвърлени там от случаен минувач…
Няма приличие нито в живота на тоз народ, нито на гробищата му, дето покрай сградените с крадени пари скъпи паметници на жалки политически еднокрили мухи се заличават гробовете на ония великани, които са единствено оправдание за съществуването на това полудиво племе.
Спи, спи, скъпи покойнико, ти, който разсмя България така, както никой не бе я разсмивал, откак съществува на света български народ! Ти заслужаваш поезията на тоя хлътнал, запустен, забравен гроб. Един банален паметник, додето бай Ганю и неговите деца, и неговите внуци са властни в България, би бил може би по-голямо кощунство."
Сега е по зле... Няма ни лириК, ни Алека...
ОтговорИзтриване