вторник, април 20, 2010

Приключението "Охлюв" (Част 1)

Ако някой не знае те това е Охлюв

Охлюв:

















И така в недалечното минало в безумието на поредния ден като безработен попаднах на новината, че тълпи пенсионер - предприемачи ставали милионери от гледане на охлюви. Почесах се по окосмяването, позамислих се, потрих ръце и рекох, че ще ставам милионер. Накратко продължението беше поредно доказателство за разни известни факти от рода, че "Пари при пари отиват" и че "в България, а и не само там, всяка добра идея става жертва на шайка измамници и некадърни журналисти"

Както и да е ... идеята на този ми графомански напън, не е да описвам несъстоялите се бизнес неволи, а по-скоро крайния резултат когато установих, че през скромния си живот не съм опитвал охлюв - ни жив, ни мъртъв, ни паниран.

Та стиснах зъби и зачаках пролет. 

И ето че пролетта дойде. Минах аз през пазара по принципа "използвай помощ от приятел", "Който да ти напомни, че някога си разправял как би искал да се сдобиеш с пълзящи" и започна Приключението със закупуване на 2 кг живо тегло охлюви, от мърляво изглеждащ и небръснат субект с неясен произход. А тъй като, както казах охлюв до тук не съм опитвал, запитах с колеблив глас:

- А Вие как точно приготвяте охлювите?
- Ами варят се 20 - 25 мин тва е - вика ми оня.
- Ама преди това ги оставяме да се изчистят нали? Ден? Два? - питам защото случайно покрай другото съм прочел и малко информация за "изчистването" на нешево брата ол'юва
- Ааа няма нужда бе. Аз ги държа 2 дни. Чисти са. (Тук поглеждам недоверчиво него, мръсния чувал, и слузта омазала всичко наоколо, леко смесена с видими черно зелени обекти с очевиденорганичен  произход). - Аз ги събирам във ферма! Да не мислиш, че обикалям по поляните да ги гоня …

При последното вече спирам да слушам щото може да не съм станал милионер от охлюви, ама поне вече знам - фермерите на пролет зарибяват полята с малки охлювчета, а около октомври ги събират, изчаквам пожеланата втора торбичка, която да замаже оплесканото по оригинала, изчаквам и наложителната трета торбичка, която да замаже полуразкъсаните вече първа и втора ...

Та така, вземам си лепкавите, окъсани торбички и подгонвам охлювите към в къщи. Шегичка. Тази компания сеоказа съставена от мързеливци или просто страхливи пичлемета, та си кротуваха в торбата и се ослушваха като гърмяни зай'хлюви :)

И така стъпка по стъпка и приплъзване по приплъзване, гадинките се озоваха в нова чиста "палатка" на терасата където се изчишкаха на воля, осраха местодомуването и на най-бързия от тях му коства 4 часа да се ориентира в една малко по-широчка дупка да навири рогца и да погне караваната със свистене на гуми.
















Тази гледка разбира се рефлектира върху масовото им преселение в оранжева кофа с капак прилежно похлюпен и затиснат с 2 големи улични павета и разбира се с така нужната им за дишане пролука значително по-тясна от средностатистическото РЗП на средностатистическата охлювена къща.

Междувременно започнах да се справям с теоретичния материал за това как да подготвим скокливците за сготвяне и изяждане. Оказа се че има много материал за размисъл и четене и пак размисъл върху различните методи използвани по въпроса.


Добрата новина: разбира се има и добра новина - по оптимистична прогноза на охлювите са им нужни поне 2 дни, за да изпразнят съдържимото си, а по песимистична прогноза нужната им диета е до около 8 дни. Така че имам достатъчно време за четене, писане на това тук и вземане на важното екзистенциално решение коя точно традиционно френска или не-френска рецепта да използвам за сготвяне на МОИТЕ 2 КГ (живо тегло) ОХЛЮВИ.

Очаквайте в Част 2 - какво правиха моите маратонци през нощта и как се предполага да се подготвят охлювите за сваряване.

ЗАБЕЛЕЖКА: 
Светла мисъл за охлювите - донор в. Сега
Според учените сухоземните охлюви се появили в епохата на кватернера (преди около 60 млн. години) първо във високите планини на Югоизточна Азия и оттам пъргаво започнали да се разселват

1 коментар: